Ако ти си отидеш за миг: Историята на една непозволена любов

Той е един от най-влиятелните поети в България. Тя е неговата вдъхновителка, която е подбудила създаването на известните му произведения „Горчиво вино” и „Обич за обич”, а освен това сама пише стихове (нейни творби стоят зад най-популярната песен на Маргарита Хранова – „Устрем”).

Когато Евтим Евтимов и Петя Йорданова се срещат, те вече са обвързани с други хора, но между тях възниква силно чувство, което ги кара да пренебрегнат социалните ограничения и предразсъдъци на времето си. Тази забранена, но дълбока любов служи като вдъхновение за някои от най-забележителните български любовни стихотворения. Историята на тяхната връзка е разказана в настоящата книга чрез интимни лирически послания към любимата, които публикуват за първи път тук, както и през вечнозелените шедьоври, с които поколения българи изразяват своите чувства.

Сега, половин век след техния миг на среща и 30 години след смъртта на Петя, за първи път стават ясни подробностите около тяхната връзка. Подобно на баща си Милуш — който отвлича майката на Петя от семейството й — така и Евтим му било писано да пресече границите със своите големи любови не само от родния им дом, ами именно от партньорствата им.

През март 1964 г., когато се запознават, Петя работи като секретар в Домa на учителя сред известни поети като Дамян Дамянов и Георги Струмски. Няколко дни по-късно тя звъни до Евтим - секретаря на читалището в Петрич - за да уговорят посещение през април по време на ученическата ваканция. На 4 април 1964 г., гостуващите пристигат; той ги посреща и завежда до Самуилова крепост. Вечерта под звездното небе над осветения Петрич избухва внезапното романтично чувство между тях.

Честото общуване по телефона и многобройните посещения водят до разкриването им тайна , което поражда притеснения у двамата при тогавашното общество. Ситуацията привлича вниманието дори върху самия него – викан е многократно от партийците; подобна участ сполетява също Петя във Централния профсъюзен съвет . Но нищо не може да сложи край нито брачните окови , нито партийните натиски – тази непозволена любов продължава цели три десетилетия до смъртта й...

Изданието включва снимки от личния архив на поета плюс репродукции художничката Ралица Денчева.


СТРАХ

В песните ти го написах,
в молитвите свои признах –
откраднах те с единствено намерение,
за страха няма причина.

Защо не тръгнем открито
през този свят изплетен със завист?
Да ме целунеш пред очивици,
които ще проклинат твоя избор.

Да преминем улиците стари,
потънали зад клюкарства;
под прозорците минавайки
измислени слухове убиват радости.

И даже неделно да влезем
в черквата без ум или свест,
без страх какво ще кажат другити
пред нас или зад нас.

И чашата горчива изпийме -
без страх от трънени венци.
Страхът убива бавно ума ни
и превръща ни в подлеци.


* * *

Сега си при морето.
Вълните бушуват.
Хапят брега,
защото там си с Него.
Паднали скалички
се редуцират във пяна,
защото там си с Него.
Облаците плачат сърдечно ,
защото там си с Него .
Всичко се разпада .
Всичко реве .
Всичко протестира .
Боли .
Мята се ,
разширява ;
А аз?

Евтим
11.VIII .1967 г."