Хомо фабер

Романът "Хомо фабер" (1957) на Макс Фриш е класическо и вечнозелено произведение. В него основната тема разглежда митологията около "модерния човек". Главният герой, инженер Валтер Фабер, представлява технократ - homo faber /човек производител/, който се опитва да контролира живота и съзнанието си чрез принципите на електронноизчислителните машини. Тези устройства надвишават човешкия ум, тъй като не изпитват чувства като страх или надежда, които биха могли да им попречат.

Въпреки това, "електронното съзнание" на Валтер не успява да предскаже неговото бъдеще поради грешни данни в логиката му. При случайна среща с дъщеря си Сабет той започва своето болезнено "пътешествие към себе си", което е своеобразно завръщане към загубеното усещане за общност с хората и природата. Независимо от опитите си да се утеши чрез теорията на вероятностите, той все пак причинява трагедия за един млад живот, но оставя след себе си стремежа към човечността у читателя.