Хубавите ръце Т.2 от Съчинения в девет тома

В своето творчество Ивайло Петров постоянно се завръща към едни и същи теми, но използва различни подходи. Затова той успява да бъде както познат, така и новаторски: общочовешките борби са представени чрез български контексти и персонажи. Всеки негов разказ представлява опит за разкриване на човешката загадка и показване на скритите мотиви зад действията, както и взаимодействието между доброто и злото. Като дълбок психолог, той е универсален автор с българска идентичност и социална чувствителност. В този сборник стилът му напомня най-силно на реализма на Елин Пелин от "Под манастирската лоза". Тук човекът е поставен в конфликт между добри и зли сили; трагичното съжителства със смешното, а хуморът, гротеската и ironията изглеждат като алтернативни проявления на мъдростта и опрощението. Дори смъртта се възприема като част от жизнения цикъл. Над всичко това носим тъгата по красота – неосезаема в реалността, а само мигновено видение, което ни докосва през безкрайната природа или чрез любопитните очи и творческите ръце на хората.