Маговетри 3: Леденият рицар

"Бях принцеса!" - думите им я накараха да се почувства ужасно. За да не избухне в плач, Маша насочи погледа си през прозореца към снежната покривка, осветена от уличните лампи. "Каква отвратителна дума - принцеса! Трябва да измислим нещо друго. Например коронела или коронеса - от корона... Или..."
- Венцеса! - предложи майка й от тъмнината на стаята.
- Да, точно така, венцеса от венец!
Майка й тръгна към потъмняващата врата, шумолейки с дългата рокля до пода.
Нещо не беше наред - както с майка й, така и с цялото помещение. Преди малко Маша бе вкъщи в леглото си, с термометър под мишницата и хапче под езика; а изведнъж всичко се промени: въздухът стана студен, тя напипа някакви космати пантофи в тъмното, вратата сякаш бе изчезнала и вместо това се появила плътна завеса от груб плат; навън вече нямаше улични лампи или съседни кооперации - виждаше само висока назъбена стена зад която се разпростираше пусто бяло поле с самотни елхи.
- Мамоо! - извика Маша и рязко се запъти към вратата. Направи няколко несигурни крачки, но внезапно проехтя силен животински рев и момичето побягна обратно..."