Нещо за четене 3: Лов Стори

Тази книга завършва с усещане за близка смърт. Последният израз в нея е „кола”. Кола, която никога не достига до ъгъла на улиците „Евлоги Георгиев” и „Оборище.” Колата, която така и не пристигна там, всъщност се оказа разчупена на „Цариградско шосе”. Поради това тя не успя да стигне до местата, където живееше Кембълът.

Авторството на тази книга не принадлежи на мен. Изглежда сякаш тя също не е написана от самия Кембъл.

Истинският автор са неговите предчувствия.

Може би затова текстът понякога изглежда несвързан. Предчувствията му често бяха по-бързи от мисловния процес. Те дори понякога надминаваха реакциите му със словото. А той знаеше как да работи с езика си.

Понякога ми беше трудно да разбера кой кого измисля - дали Кембъл създава езика или обратното - езикът ражда Кембъл.

Редактирането на творчеството на Кембъл е все едно да редактираш Бог. Не го казвам просто защото вече са свързани, а защото всяко ново творение в областта на езика е…

Христо Стоянов