Пророците и мафиите: Христо Калчев и Георги Стоев

Отне ми доста време, за да взема решението да създам тази малка книга. В днешно време изглежда, че е на мода да се пише документалистика и много хора, независимо дали имат опит или не, започват да разказват истории в този жанр.

Не знам какво ще излезе от това начинание - времето ще покаже... За мен беше особено важно да предам истинската история. Някои може би няма да я харесат - абсолютно никак. Други могат да ме критикуват, но това не ме притеснява особено. Решението си дължа на няколко важни личности.

Първият е Христо Калчев; след като се запознахме случайно и прекарах почти всеки ден с него през последните му две години, докато работеше по своята сага за българските престъпници, той стана за мен като баща.

Друга личност е Георги Стоев; въпреки уверенията му, че желае да се промени и изчисти репутацията си, той не успя просто защото все още нямаше смелостта да признае вината си.

Заслужава внимание и Ели Калчева - подозирам, че усилията ми да й покажа истината не доведоха до резултат и тя остана замесена в интригите около себе си. Не пожелах участвах в тяхната игра.

Дължа го и на самия себе си; попаднах на различни хора - както полезни така и вредни - които ме научиха на много уроци през този период.

Благодарна съм на всички свои малко останали приятели и тези свързани с мен по един или друг начин. Най-вече обаче дължа благодарността си на семейството ми, което вероятно ме укоряваше за това как реших открито да се справя със страховете си.

Сигурна съм, че обикновените хора вече са уморени от всевъзможните „експерти“ по българска престъпност , решили безцеремонно дават мнения относно богаташи.
Аз няма намерение да разглеждам подобни теми - просто нямам достатъчно знания в тази област. И освен това целта на книгата ми е друга:

Искам само леко da повдигна завесата върху последните две години от живота на един писател и човек опитващ се
да избяга от трудностите , а също така върху неговия "добър" приятел." Всички други персонажи в моя разказ са важни за контекста.
Просто бях там...

Това е една обикновена история за трима мъже и връзките помежду им сред нашата реалност.
Можете сами прецените дали случките описани тук са верни или представляват творческа интерпретация с авторски изводи; част от тях действително са станали факт,
други пък може би никога не са били реалност.
Оставям читателя самостоятелно прецени ситуацията според собственото виждане.
Рискувайки евентуално недоволство от страна някого, няма να изменям имената - мога разбира се ако поискам
това остава във властта ми като автор . Както казваше Христо Калчев: “Който има страх от мечки,
по-добре да не влиза в гората...”
Няма причина аз самият da изпитвам страх."
С уважение,
авторът