Фараонът на изхода от Египет

Преди около 3300 години, множество египтяни и хора от различни племена, които били изгонени от Египет заради вярата си в единствения бог Атон, достигнали до планинската верига Шара. След четиридесет години скитане по пустините на полуостров Синай, те временно се установили сред жителите на древното царство Едом (днешна Южна Йордания).

Въпреки това, основната им цел била да се заселят трайно в територията на египетската провинция Ханаан (по-късно наречена Палестина от римляните към 30 г. пр.Хр., вд inspirationa „филистимляни"). Ханаан е "цената", която Първият министър на непълнолетния фараон Тут-анкх-Амон – адон Ай (господар) – обещал да заплати на монотеистите с цел да предотврати братоубийствена война с населението, вярващо в много богове. Затова изселниците по-късно преименували бога Атон на Адонай.

Единобожниците напуснали Египет около 1330 г. пр.Хр., а събитието било известно като Изходът според Библията и завършило около 1290 г. пр.Хр., когато те нахлули в Ханаан. Чрез прочитането на текста ще научите:
• кой е основателят на днешните монотеистични религии;
• кои са били първоначалните последователи на единствения бог;
• причината за тяхното прогонване от Египет;
• идентичността и ролята на техния водач в Синай;
• как се осъществило заселването им в Ханаан;
• защо впоследствие там възникнали две държави - Юдея и Израел, които водели постоянни конфликти до 722 г. пр.Hr., когато Асирия под управлението на цар Салманазар V унищожава Израел с помощта на Юдея.

Инак казано накратко, текстът предоставя историческите факти, които служат като основа и причина за теологичната легенда записана от юдеите в Стария завет близо 780 години след Изхода.