Будистката мъдрост

В настоящия сборник за първи път на български език са включени произведения на трима от патриарсите на китайската будистка махаянска школа Хуаян („гирлянда от цветя”) от периода на династията Тан (618-907 г.). Основата на тяхното учение се основава на принципите, изложени в съчинението „Аватамсака” („Хуаян дзин”, „Сутра на гирляндата от цветя”).

Школата Хуаян е известна със своето философско съдържание и според Е. Топчиев, ключовият момент в хуаянската философия е образът на ценната гирлянда, свързан с бога Индра, описан в „Гандавюха сутра”. Тази гирлянда е изтъкана от скъпоценни камъни, всеки един от които отражава всички останали и обратно. За да обясни това учение пред учениците си, патриарх Фадзън използвал десет огледала около статуята на Буда по начин, че тя започнала безкрайно да се оглежда в тях. Този визуален пример илюстрирал едно от четирите основни положения в Хуаян – „Всичко в едно и едно във всичко”, което означава, че всякакъв елемент съдържа целия свят и този елемент присъства във всеки друг.

Патриарх Душун (Фа Шун), който живял между 557-640 г., бил смятан повече за чудотворец отколкото за мислител; той е представен с трактата „Съзерцание на света на дармите в Хуаян”. Третият патриарх Фадзън (643-712 г.), считан за практически основател на школата поради коментарите си върху Аватамсака сутра, представлява трактатът „Очерк за Златния Лъв”. Петият и последен патриарх Дзунми (780-841 г.) оставил трайна следа както в духовната история като част от школата Хуаян така и Чан; той е представен с откъс от “Предговор към сборника с тълкуванията на извори относно чанските истини”.