Преображение Господне

Георги Михалков е роден на 21 май 1952 година в столицата София. Той завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се отличава като един от малкото съвременни български автори, които пишат на два езика - български и есперанто. Първите му литературни творби са публикувани през 1978 година в Будапеща, където живее осем години и става член на асоциацията на младите унгарски писатели. Неговите разкази често намират място в различни литературни списания по света – включително Белгия, Бразилия, Испания, Корея, Унгария, Франция и Япония – а творчеството му е по-разпространено извън България отколкото у нас.

Той е автор на множество сборници с разкази като "Тайнствената светлина" (1978 - Унгария), "Насън пътувам" (1992), "Затворената мида" (2001 - Швеция), "Глинената камила" (2002) и "Почивка на Карибите" (2006). Освен това написва повести като "Златният Посейдон" (1984 - Унгария) и "Майски дъжд" (1984 - Бразилия), както и пиеси като "Ще живеем!" (1983 - Унгария) и други. Сборникът с есета „Белетристични есета“ излиза през 1987 г., а романът „Преображение Господне“ получава награда от Министерството на културата през 2008 г.

През 2001 година неговият сборник „Затворената мида“ печели наградата за „Творба на годината“ от швейцарското литературно списание “Литература Фоиро”. Някои от пиесите му успешно се представят в театри в Будапеща, Варшава, Краков и София. Творбите му са преведени от есперанто на английски, португалски, руски, хърватски, шведски и японски език. Георги Михалков e член на ПЕН-клуба, а негови произведения редовно се публикуват във видове медии като “Капитал Лайф”, “Литературен вестник” и “Сега”.