Долината на розите и тракийските владетели

Розата, наричана кръщелница на Казанлъшката долина и един от духовните символи на човешкото общество, произлиза от древни вечнозелени дървовидни видове, които се срещат в гористите и влажни райони на Китай и Индия. Тази цветна красота с неустоим аромат е пленявала сърцата на хората още от най-древни времена. Античните гърци я наричали трендафил, което означава тридесетлистник. За нея пише Омир (VIII в. пр. н.е.), а Сафо (VI в. пр. н.е.) я определя като "царица на цветята". Хораций, Виргилий и Лукреций възхвалявали тракийската роза. Розата била посвещавана на Аврора - символизираща младостта, както и на Венера – олицетворение на любовта и красотата; Купидон също имал връзка с този цвят. Древните народи от Асирия, Вавилон, Индия, Китай, Египет и Персия широко използвали чудодейните й свойства за производството на ароматни масла, вина, чайове и лекарства.

Сред най-старите артефакти с изображения на рози са плочките от Алтай отпреди четири хилядолетия. Научно признато за свещено цвете, тя била култивирана в Египет още през XIII век пр.n.e., по времето на фараона Рамзес II. По време на античността египтяните познавали черната роза и я включвали в празниците си за добродетелност以及 ритуалите си против зли духове – разпростирали черни рози из домовете си при изпълнение ритуални танци и поръсвали животните си с тях за защита от злото.
Народът в древен Иран също почитал розата; страната днес известна със своето разнообразие от тези цветя носела названието "гюл", което обозначавало както самата роза така също всяко друго цвете . Там били изграждани специализирани градини за различни сортове рози – както във важните персийски населени места , така ис подножията снежните планини . Те пиели шербет произведен от рози ритуално , който по-късно станал любимо питие сред мюсюлманското население."