Еклектики

"О, колко е студено!

За какво си мисля, когато отправям поглед към онази точка?

Размишлявам за предишния си живот, в който бях мъж. Да, наследих от него суетата и няколко дребни лоши навика, болката в дясното слепоочие, страха от удавяне и далечния хоризонт. Също така носех варварската си откровеност и инструментите на отчаяния Пигмалион.

Мислите ми се насочват към водите на язовир „Искър“ или пък тези на Лета? За чаша джин ли мечтая? – да бъде с три кубчета лед и речен лимон; по здрачаване звукът от грамофона до мен звучи: „Забравил шутът ранга свой…“

Дали разсъждавам върху онзи вой, който разкъсва дрехите ми? За доброто и злото ли става въпрос? Гордите сиамски близнаци търпеливо храним и късогледо галим по главиците им.

Какво ще кажа за майка си и баща си? Те остаряват с традиционната си обич - иззех я, износих я, излапах я... а какво получих в замяна?

Мисля за словото! За славата! За съблазните! Спомням се за финните мраморни пръсти на Юдит. А приятелите ми? Те потънаха в ежедневието – работа, кабинети, Отвъдно или чужбина.

Споменавам Звездния Мишелов. Боян Магесника. Зелената Сова. Черния Мачо."

(Автор: Мирела Иванова)