С яка от камък, воденичен камък. Стихотворения

Николай Кънчев е роден в плевенското село Бяла вода. Завършил е българска филология в Софийския университет и започва да публикува оригинални и преводни стихотворения в литературните списания от 1957 година. В периода между 1968 и 1980 година обаче, публикациите му са забранени. Първата му поетична книга “Присъствие” излиза през 1965 г., последвана от “Колкото синапеното зърно” (1968), “Послание от пешеходец” (1980), “Осланям се на маранята” (1981), “Нощен пазач на зората” (1983), “Лайкучката не хапе, а ухае” (1984), “Вълни на вероятността” (1985), "Редом с всички мигове" (1986) и "Със слънце на сърцето" (1988) сред други заглавия.

Към неговата работа принадлежи преводът на „Антология на грузинската поезия“ както и антологията „Петима съвременни френски поети: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мешел Деги и Клод Етебан“. Поетичните творби на Николай Кънчев са били преведени в множество държави като Полша, Германия, Холандия, Австрия, Чехия, Сърбия, Словения, Македония, Грузия, Швейцария, Италия, Испания и САЩ.