Иван Георгиев – Рембранда/ Ivan (“Rembrandt”) Georgiev (1938-1994) / Албум, двуезично издание на български и английски

"„На бойното поле на духа битката е винаги на живот и смърт.” – Иван Георгиев

Иван Георгиев (1938-1994) никога не е участвал в изложби, нито е продавал своите творби. След като предоставя картини за участие и те са отхвърлени, той решава да не предлага повече свои произведения пред журита. Освободен от риска да бъде одобрен или отказан, купуван или критикуван, той остава безразличен към мнението на другите. Когато Илия Грънчаров го пита защо не участва в изложби, Иван отвръща: „Ако поставя картината си до тези врабчета, ще стана такова каквото са и те." Използвайки най-често зебло или платове за дюшеци върху грубо изработени дъски, той преминава през реалистични портрети и пейзажи към абстрактната живопис. Оставяйки зад себе си реализъм и късен импресионизъм, с бързи щрихи понякога артистично нехайно или с внимателност до мазохизъм натрупва слоеве боя. Постепенно разлага лицата, къщите, дърветата и плодовете; движенията на четката усилват вибрациите и размазват формите.

Както конкретните му така и абстрактните картини представляват важни явления в българското изобразително изкуство - тяхното изучаване е наложително за цялостното разбиране на това поле. Бунтът на Георгиев срещу шаблонността на социалистическия реализъм може да се сравни със съпротивата на художници като Генко Генков или Лика Янко но притежава уникални черти – крайна херметичност и затвореност водеща до нежелание за показване или търговия с неговото творчество. Пътят му е собствено алхимично проучване над пластичните трансформации във европейската живопис след средата на 19-ти век до 20-ти век.

Живописта му носи лесно разпознаваем стил чрез своята мощна енергия независимо от различните подходи; тя обхваща спектър от чувства - от радостно опиянение до мрачен сарказъм. Искряща или блестяща, наситена с експлозивна сила тя визуализира концепцията за живота като непрекъснато взаимодействие между светлината и тъмнината.

На една своя рисунка Георгиев пише: „Красотата е бездънен мрак." Шекспир."