История на Франция

Вдигнах поглед и забелязах, че в стаята е влязъл ценният ми приятел Берюрие. Бузите му, червени като калифорнийски ябълки, и широкият нос, покрит с капиляри, недвусмислено подсказваха за любовта му към червеното вино. Той беше облечен в тъмен зелен костюм с пепитена шарка, а джобовете му бяха издути от многобройните таинствени предмети вътре. Синята му вратовръзка не успяваше да скрие жълто петно на розовата риза, която бе осеяна с кафяви дупчици - следи от пепелта на постоянно тлеещата цигара между устните му. Лицето му ясно показваше, че не се е бръснал вече два дни. Килнатата назад шапка със широка периферия придаваше вид на светец – такъв непознат за църковния календар, но известен във всяка квартална кръчма на Париж. С топло чувство наблюдавах тези сто и десет килограма триумфираща плът. И ако трябва да опиша визията си още по-подробно от онзи момент: панталонът му беше разкопчан и три копчета липсваха на ризата, което откриваше пряк изглед към корема му – засенчен от дълги косми наподобяващи плачещи върби.