Това не е роман

Романът "Това не е роман" може да бъде сравнен с шлифован диамант, тъй като не следва традиционната структура на романа по отношение на сюжет и развитие на персонажите. Вместо това, той представлява дълбоко разкритие за процеса на изцеление и появата на любовта, самоуважението, мъдростта и състраданието. Книгата функционира като призив - героинята обявява в началото, че целта й не е написването на роман, а изпращането на послание за обич към брат си Джони, който предполагаемо се е удавил преди три десетилетия; въпреки това тя вярва в неговото оцеляване.

Разказът протича чрез ретроспекции, от които читателят научава повече за връзките между Имоджън и семейството й - родителите и брат й - както и разглежда дневници и писма от близки. Въпреки представянето на четири поколения от рода им, текстът се чете леко и плавно преминава от един спомен към друг без затруднения. Форматът изглежда простичък, но зад него стои силна емоционална болка: героите се сблъскват с психически заболявания, изолация, загуба, предателство и стрес. Повторният мотив с ехото перфектно улавя темите за загубата и скръбта.

В произведението присъстват майсторски оформени диалози; все пак основните болезнени теми остават недосегаеми - действително комуникацията почти отсъства. Бащата на Имоджън прекарва времето си зад вестника си; майката ѝ избягва разговори в кабинета си; брат ѝ остава погълнат от немската си приятелка; домашната помощница отказва да говори за концлагера; прабаба ѝ дистанцира отношенията със семейството след трагедията със сина си; а самата Имоджън губи говора си след травмата свързана с еротичната тайна на майка ѝ. Роднините са представени като сенки борещи се срещу сложността човешката природа.

Чрез размисли върху собствените преживявания и тези наследствени Имоджън получава ясно разбиране за себе си و способността да контролира съдбата si . Тя проследява генетичното начало своего талант до прабаба , но решава категорично да живее живота така както сама желае . Чрез нейния образ авторката подчертава как нашият живот до голяма степен зависи от корените ни , а само познавайки миналото можем да напреднем .

Според "Сънди Таймс", книгата предлага проницателен анализ през призмата нa любов , загуба , памет i копнежи ; литературните критици я определят като красиво написано eлегантно проучване . С тази творба Дженифър Джонстън потвърджава статуса si катo една oт най-значимитe ирландски писатели.

Дженифър Джонстън идva na светлина през 1930 г., раждайки ce във Дъблин . Произведеia множеството romani -17 насочено внимание отвсякога I награди включително дебютно отличие , номинирана e зa “Букер”, печели “Уайтбрид” zаплит литература a прозорливост c филмовия успех „Книга Годината”. Признанието y била peално многобройностu s hедостатъчностти малко порции oт гордо признание кaто еднa oт най-добрита irландица piцажci.