Plexus I

Когато Хенри Милър напуска Америка и се отправя към Париж през 30-те години, за да води живот на литературен бохем, той описва края на предишното си съществуване и своето възраждане като писател с термина "розово разпятие". Тази драматична промяна служи като основа за някои от най-красивите му произведения, в които изразява чувствата си за освобождението и истинския духовен живот. "Плексус", вторият том от трилогията "Розовото разпятие" (включваща още "Сексуc" и "Нексус"), представлява художествено обобщение на отчаяния и необикновен живот на Милър в Ню Йорк, както и взаимоотношенията му със странната и чувствена Мона – неговата втора съпруга. Жадуващ да пише, Милър напуска работата си в известната Космодемонична телеграфна компания. Изправени пред бедност, но изпълнени с абсурдно щастие, те преминават през борба без слава и творчески опити да свържат двата края. Публикувана първо в Париж през 1953 година, книгата е забранена в Америка и Великобритания почти петнадесет години по-късно; тя е вдъхновяваща еротична одa за бунтовническия начин на живот. Величието на Милър идва от способността му да усети всички страхове и паники у човека. Като писател той никога не оставя писалката си надолу, тъй като има много какво да каже за странните или не толкова странни личности около него - техният живот няма край. Той пише с неудържима енергия и неподправена искреност; повече от всеки друг живее извън границите на обществото. С магнетичните си очи прониква дълбоко във всекидневието на хората около себе си.