Изгубени кучета без нашийници. Да убиеш Моцарт

„За мен писането не е просто желание или средство за препитание, а истинска необходимост. Дълго размишлявам върху своите герои и ги обичам, за да могат и другите да усетят същото." Това творческо убеждение на френския автор Жилбер Сесброн (1913-1979) обяснява силата на неговите произведения. Завършил политически науки, той работи като радиожурналист, белетрист, есеист и драматург. Носител на наградата на Париж за цялостно литературно творчество през 1978 г., Сесброн постоянно се занимава с трудни теми от живота – изоставени деца, насилие и евтаназия... Той споделя: „Когато срещна толкова много болка и несправедливост, осъзнавам своята отговорност; чувствам се свързан с тях и изпитвам дълбоко състрадание."

В романите си в това томче Сесброн описва трагичните съдби на деца – например един бъдещ Моцарт, който страда от нечестните игри на възрастните или самотни бездомници – изгубени кучета без нашийници, които са сблъскали със суровата действителност и жестокостта около тях.

„Обичайте; всичко останало не трябва да ви интересува" - тези думи на свети Август отлично подхождат като мото към произведенията на Жилбер Сесброн.