Като вятър, съшит със земята

Съществуват удивителни истории, които са скрити в дълбините на времето. Те предимно разказват за жени. Илария Тути разкрива необикновената и героична съдба на две от тях.

Лондон, септември 1914 г.

„Ръцете ми никога не треперят. Аз съм хирург, но жените нямат право да извършват операции. Особено аз: майка без мъж, с италиански корени и плащам цената за колебанията на родината си в тази война, която вече взима живота на много хора.

Когато една вечер получих изненадващо посещение, осъзнах, че отговорността ми не е само моя собствена. Съдбата на дъщеря ми и може би мечтите на множество други жени зависят също от мен. Флора и Луиза са медицински специалистки и имат смелостта и въображението да пренесат стремежа към равноправие отвъд всички граници.

Поканата им към мен представлява заклинание – като всяко заклинание то е направено от сенки. Да се присъединя към тях в откритото първо военно лечебно заведение, напълно ръководено от жени в Париж, изглежда лудост и необходима стъпка напред. За нас самите, за тези които ни обичат, за това което сме призовани да бъдем - това е истинска революция за мен; а всяка революция неизменно носи поне едно предателство със себе си.

В Париж, далеч от моето малко момиче и често подлагана на недоверие от онези войници, които лекувам сега поглеждам пак ръцете си. Те не треперят; но вътре в мен бушува ураган.”

„Като вятър съшит със земята“ представя забравена история относно първоначалните женски хирурзи – пионери , които били лишени от правото да работят в операционната зала решават да основат военна болница във Франция управлявана единствено от тях самите. Но това е също така историята на пациентките преминаващи през прага този женски свят – загубили надежда те там намират шанс за ново начало и изкупление.

„Илария Тути е разказвачка с таланта да оформя скулптури и рисува картини върху най-дълбоките кътчета човешката душа.“ - Corriere della Sera