Житейска хроника. Пътят на един учител през два века от Враца до Видин

Владимир Т. Иванов е роден на 7 април 1872 г. във Враца, в семейството на известна лечителка. Образованието си получава в различни училища във Враца и през учебната 1890-91 г. започва да работи като учител – първоначално в село Ковачевица, Ломска околия, а след това в селата Три кладенци, Стубел и Липен (Фердинандска околия), Малорад (Оряховска околия), Връв (Видинска околия), Голямо Пещене (Врачанска околия), Неговановци и Смърдан (Видинска околия). Завършва професионалния си път в град Видин и учи в педагогическото училище в Лом, където полага държавен изпит за учителски права в Кюстендил.

Той е съвременник на шест войни и участва активно в две от тях като санитар във IV дивизионна болница на VI бдинска пехотна дивизия. По време на конфликтите при Чаталджа и Чанта той се включва със своите другари срещу избухналата холера сред българските войници през 1912 г.

През периода между 1915 и 1927 г., Владимир записва наблюденията си върху живота от "десет села, пет околии и три округа" северозападно от България, систематизирайки ги върху 176 страници ръкописна работа под заглавие "Житейска хроника". За почти шейсет години той документира опити за преподаване, училищното дело, социалния живот по селата, политическите конфликти както и взаимодействието с властите; описвал е воени действия , приятелства , разочарования , както журналистически творби - публикувайки статии в общо 17 издания от София до Враца и Видин. Така предоставя дълбок анализ за българското общество към края на XIX век и началото на ХХ век.

Умира на 2 юли 1946 г. във Видин.