Зазидани

В страниците на тази книга се разказва за старица, която вплита своите предсказания в гоблени. С бодове и цветове тя изобразява бъдещето на жителите на едно село, намиращо се край планина, толкова ревнива, че трябва да бъде взривявана, за да пропусне влак. Досега само реката е имала подобна привилегия. Настъпил е новият век след първата голяма война и селото започва изграждането на нов живот – сюжетът проследява живота на три поколения през миналия век в място с двуглав козел, баячки и лечители, скрито съкровище и истории като от сън.

Ако това ви напомня за жанра магически реализъм, сте абсолютно прави. „Зазидани“ се отличава от традиционните български исторически романи; тя принадлежи към магическото разказване, което тръгна от Латинска Америка през средата на миналия век и продължава да вдъхновява света. Селото в книгата няма име; то носи сто години самота на място, където строежът ще бъде здрав единствено ако сянката на човек бъде зазидана вътре.

Може би не всички събития в тази книга ще останат запомнени - те криволичат като историята ни през XX век и служат само като фон за незабравимите герои, чиито съдби пресичат неотменима българска орисия. Разположено някъде в Северозапада, това село има връзка със света – децата му можем да намерим както в студените руски гори така и в горещата израелска пустиня. Не мога да повярвам обаче как тези герои са просто плод на авторското въображение; те са толкова истински! Може би само имената им са измислени… или поне частично – каза ми авторът Петър Маринков по време на разговор; всъщност някои от тях носят истинските си имена - мъже и жени от неговото родословие.

Но най-забележителното при „Зазидани“ е езикът ѝ. Този сладостен език ни е познат още от детството ни – помним го когато бабите ни приспиваха с дълги омагьосващи приказки.
Веселина Седларска