История на науката от писанията на Аристотел до теорията за големия взрив

"От трудовете на Аристотел до концепцията за големия взрив.

Книгата „История на науката“ разглежда откритията, които трансформират нашето разбиране за Земята, Вселената и самите нас. Пътят към тези прозрения е дълъг и труден, воден от хора с неугасим ентусиазъм, готови да се изправят - понякога решително, а друг път по-внимателно - срещу хилядолетни погрешни представи, често даже рискувайки живота си.

Разстоянието между геоцентричната система на Птолемей и осъзнаването, че Земята е само една от многобройните планети в космоса обхваща четиринайсет века; идеята за атомите като основни частици била формулирана още от древногръцките философи, но след това останала забравена повече от две хиляди години и едва през XIX век започнала да се оформя като последователна научна теория. С течение на времето човечеството стига до разбирането, че светът не е създаден в окончателен вид единствено за нуждите на човека; той се развива милиарди години и както неживата материя така и живите организми преминават през постоянна промяна. Никой не управлява съдбата ни освен самите нас.

В книгата ще намерите интересни факти относно борбата между старомодните вярвания и иновационните открития; как авторитети почти обожествявани рухват пред очите ни след дълги периоди без оспорване; ще бъде разгледана удивителната устойчивост на човешкото мислене – фактът че много хора отказват да приемат очевидното доказателство против собствените си убеждения.

Най-важното обаче е какво отличава истинската наука от суеверието, конспиративните теории или религиозните догми: става въпрос за научния метод описан първоначално от Франсис Бейкън. Според него всеки експеримент трябва да може да бъде повторен множество пъти с идентични резултати. Всяко твърдение подлежи на потвърждение или опровержение чрез такива експерименти, а всякакви авторитети могат да бъдат поставени под съмнение при наличие на достатъчни доказателства."