Улица без паваж. Дни и вечери

Винаги е fascinantно да наблюдаваш как един творец започва своя път - било то с първия разказ, първия филм или първата роля. Тези начален стъпки могат да изглеждат малко колебливи и неуверени, но в тях винаги се усеща онзи талант, който впоследствие ще се развие напълно.

Ако днес трябва да определим дебюта на Павел Вежинов към някое литературно направление, по-скоро можем да го отнесем към неореализма вместо сюрреализма. В своите ранни произведения той описва градския ландшафт – улици, покриви и трамвайни линии вместо идилични поляни с цветя. В тези урбанистични сцени той не представя отделни инциденти или лични истории, а колективните образи и събития на обществото. Главните герои са хората, които животът е „изпомачкал“ – тази безцветна маса наречена дребнобуржоазна класа: собственици на имоти обременени от мизерия и дългове. Сред персонажите са също студенти, които пренебрегват консервативния ред; семейства изпитали разочарование едно от друго; както и бедният писател случайно попаднал сред богаташкия елит. Самият Вежинов отбелязва, че ако има автобиографичен привкус в неговите произведения, то това важи именно за тези разкази.

„Дни и вечери“ беше книгата, която породи основателна надежда за продължаване на традицията след Йовков без празнотата между тях. Тази книга внесе новост – оригинални сюжети и по-широки перспективи с по-гъвкав език и свободен стил на изразяване. Не е учудващо затова как книжката бързо бе разпродадена само за десет дни. Със своето съдържание тя предизвика значителен обществен интерес – така настъпи решителното пробуждане на Павел Вежинов."

Йордан Вълчев