Там, където свършва морето

Разказите в дебютния сборник на Зарина Василева, озаглавен "Там, където свършва морето", съчетават лека и ефирна красота с дълбок смисъл и житейска реалност. Те действат като тежки камъни или олово, принуждавайки читателя да се замисли за съществуването си и да остане здраво стъпил на земята. В тях намираме причина както за усмивка, така и за тъга, припомняйки си важността на добротата и човечността. Думите на авторката имат силно въздействие – те са като клавишите на пишеща машина, които разказват истории от хиляди животи и оставят траен отпечатък върху душата.

Според Деян Енев разказите изследват сложни ситуации в живота, докосвайки теми за преходното и непреходното, видимото и невидимото. Техните герои не подлежат на лесни оценки благодарение на логиката на битието.

Ива Спиридонова споделя как всяка от деветнайсетте истории е близка до личния опит; главните герои носят различни имена и живеят далеч един от друг, но тя ги познава дори преди прочита им. Те ще останат в паметта ѝ благодарение на умението на Зарина Василева да пресъздаде техните преживявания. Книгата предлага урок по човечност - напомняне колко важно е да бъдем истински хора през целия си живот.

Симеон Илиев Аспарухов отбелязва значението всеки наш опит да бъде положителен: срещите ни трябва да водят до радост вместо болка; думите ни трябва да изграждат мостове вместо бездни. Тези деветнайсет истории служат именно като такова напомняне по пътя към осъзнатостта относно човешките отношения.