Цар Симеон

Симеон Велики е български монарх, който е управлявал страната от 893 до 927 година по време на Първата българска държава.

Успешните му кампании срещу Византия и сърбите довели до временно разширение на територията на България, обхващаща голяма част от Балканския полуостров и утвърдили нейното влияние в Югоизточна Европа. През управлението на Симеон България достигнала своя връх в политическото, военното и културното си развитие: тя имала излаз към три морета – Черно, Бяло и Адриатическо; самият Симеон Велики носел титла и статус, които били равни на тези на византийския василевс. Той бил вторият владетел след Карл Велики с такава престижна титла; Българската църква получила автокефалност; страната се утвърдила като духовен център за славянските народи; вторият български град – Велики Преслав, станал важен културен хаб в Югоизточна Европа и място, което могло да се мери по великолепие с Цариград. Управлението на Симеон било период на интензивно културно развитие, известно като Златния век на българската култура.