Хипотезата на злото

Тъмнината първоначално те заслепява, след което започва да те преследва и не ти позволява да си тръгнеш по собствено желание. Всички сме имали моменти, в които сме искали просто да изчезнем поне веднъж в живота си. Рано или късно всеки от нас се опитва да избяга от всичко и да остави зад себе си миналото. За някои обаче това е повече от мимолетна идея – то става обсесия, която накрая ги поглъща. Тези хора потъват в тьмата, а причините за тяхното изчезване остават неизвестни; никой не знае какво се случва с тях накрая и бързо почти всички са забравени.

Мила Васкес живее сред образите на тези изчезнали личности. Тя не може да ги игнорира, защото носи следите на този мрак върху своята кожа и дълбоко в душата си. Мила добре познава привлекателността на тъмнината, тъй като я съпътства през целия й живот. Вероятно затова тя е най-добра в професията си: успява да открие онези, които обществото вече е отчело.

Когато началникът на полицията я кани да разследва сложния случай на Роджър Валин, първоначалният й инстинкт е да откаже предложението – тя има обещание към себе си никога повече да не стъпва на местопрестъпление. Роджър, тих счетоводител, който внезапно изчезнал преди седемнайсет години, ще бъде този човек, който ще изплува от мрака и ще заведе Мила обратно право в централната част на своите най-страшни страхове.