Като земята

Мария Радулова, родена през 1929 година, преминава през множество трудности - от бедния живот на село до войната и предизвикателствата на следвоенните години в София. На 21-годишна възраст се омъжва за музиканта Цветан Радулов, а след една година се ражда първата им дъщеря Йорданка. Значителна част от живота си Мария посвещава на грижите за детето и домакинството, но чувството й за активност и творчески порив остава неудовлетворено.

Поезията винаги е била близо до сърцето й, но тя започва да пише едва след навършването на 30 години. Скоро след това постъпва на работа в металургичния комбинат „Кремиковци“ като кранистка в леярния цех. Възхищението й от искрящия течен метал става неизменна част от живота й наред с любовта към поезията.

През 1965 година семейството посреща второто си дете - Росица. През 1974-та баща им печели конкурс и двамата заминават за Германия за шест години; обаче по партийни причини Мария не получава разрешение да ги последва. Тя намира утешение в четенето, писането и обществената дейност. Участвайки в поетични рецитали с известни автори като Дора Габе и Станка Пенчева, тя печели множество награди в литературни конкурси. Произведенията й започват да бъдат публикувани във списания, вестници и сборници, което я прави позната под името „Кремиковската поетеса“. За нея е заснет документален филм и Давид Овадия предлага издаване на стихосбирка, но тя скромно отказва.

С радост представяме красивата и изпълнена със страдание поезия на Мария Радулова; нейното последно стихотворение "Като щурец" е написано когато е била на 89 години и прекрасно отражава нейния характер – тих човек с милостиво и великодушно сърце.