Оставайки с духовното богат

Димитър Бурназов изразява своята благодарност чрез сонетна форма в творбата "Оставайки с духовното богатство".

Димитър Бурназов (псевдоним на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986 година в София. През 2012 година завършва специалност Предучилищна педагогика с изучаване на чужд език (немски). Той пише стихотворения и превежда произведения на български, немскоезични и английски поети. В периода от 2006 до 2019 г. получава моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. След като преди години преодолява параноидните си страхове, днес той продължава борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Неговите сонети заслужават особено внимание, включително този за Васил Левски и шестте сонета - Трънски импресии, Април в Бохова, Княжевски импресии, Ноември в Княжево, Битва и Княжевско прибежище. Освен това има създадени сонети посветени на известни личности от литературата – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов и други.

Поезията му привлича вниманието със своята мелодичност; дори когато не следва рими (както при Р. Радков), темите обхващат смелост и надежда. Чрез стихотворението Изповед той използва диалектни думи за да направи сравнение между близкото минало и настоящето.

„Разбира се, че поезията трябва да идва от сърце - стига то да е... грамотно." Сонетите на Димитър Бурназов са празнично доказателство за подобна комбинация: прекрасно владеене на формата (която не допуска безизходица) и човечни теми. Те те пренасят обратно в детството, възраждат селца и реки; а самотата не носи озлобление – вместо това проявява красивото желание към единствено възможната жена και избягват мегаломанията чрез посвещения към любими поети с уважение и почтителност. Тази книга представлява лиричен остров; авторът вече не е Робинзон защото е намерил смелост да сподели красотата със своите читатели. Благодарение на него светът става малко по-красив!
Камелия Кондова