Любов и черна магия.Тибетски загадки

Една вечер, доста след залеза на слънцето, аз и моят приемен син ламата Йонгден все още седяхме пред палатката на вожда и пиехме чай с него, когато чухме звука от конски галоп. Домакинът ни веднага се напрегна.
— Конник... Животното е добре натоварено — каза той, разпознавайки по фините си уши дали става въпрос за кон, който е избягал от стадото или за такъв, язден от някого.
След кратко време пред нас скочи млад мъж от гърба на едно изтощено животно. Той помогна на девойката, която бе седнала зад него на коня, да слезе на земята.
— Нуждая се от два силни и бързи коня — заяви припряно той към нашия домакин. — Имам пари – ще платя колкото поискате.
— Утре можем да обсъдим това — отвърна Гараб. — Настъпва нощта; преспете тук.
— Благодаря ви — рече ездачът, — но трябва да тръгнем незабавно. Преследват ни. До утрото трябва да достигнем до един далечен стан при мои приятели. След малко колебание добави: — Отвличам я. Тя е съгласна...