Пандора. Сборник с емблеми

Терминът "емблема" произлиза от гръцки и означава мозайка или част от сглобяема мебел. Той обозначава специфичен литературен жанр в Западна Европа, който днешните читатели едва ли помнят, но който е бил изключително успешен през френския, италианския и немския Ренесанс. Основоположник на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492-1550), който също така е учител на реформатора Жан Калвин (1509-1564).

Емблемата функционира като вид ребус; тя умее да комуникира чрез предмети и да се изразява с помощта на звуци. Процесът по нейното създаване следва поетичния идеал на Хораций, който многократно е споделян и почитан от различни хуманисти и артисти по време на Ренесанса. В емблемата образите и думите истински взаимодействат помежду си, тъй като изображението не служи просто за иллюстрация или повторение – то представлява интерпретация на текста. От самото начало емблемната литература става арена за интелектуално съревнование между художници и поети, които ще стремят да открият словото в образа или обратно – границите между двете сфери.