Хранене на бременната жена и метаболитно програмиране на болестите

Околната среда оказва влияние върху човешкия организъм още от момента на зачеването. Бременността представлява ключов етап в развитието на индивида, а майчината утроба е първата среда, с която ембрионът и фетусът взаимодействат. Пълната зависимост на тези стадии от хранителните вещества и кислорода, които майката предоставя чрез плацентата, води до повишена чувствителност към околните фактори. Процесите на анатомично и функционално развитие увеличават уязвимостта на организма спрямо въздействията на средата. От многобройните екологични влияния статусът на храненето при бременната може да се счита за основен епигенетичен фактор, способен да модифицира фенотипното изразяване на феталния геном. Смята се, че епигенетичните промени могат да доведат до патофизиологични изменения в метаболизма и по този начин да увеличат риска от метаболитни заболявания през зряла възраст. Епигенетиката описва как околната среда влияе върху експресията на гените без да променя самата им последователност.

Оптималният хранителен статус на майката играе важна роля за здравословното развитие на плода и проблемите с храненето по време на бременност са значими за обществото. Напоследък има все повече научни доказателства относно това как навиците й свързани с приема храна определят вътреутробното развитие и бъдещото здраве не само натрупаното потомство (Вълчева, 2019). Изследвания показват, че недостатъчният прием както калории, така и специфични нутриенти негативно отражава здравословното състояние в по-късна възраст; нездравословната диета може дори да увеличи вероятността за хронични заболявания при децата u1087 . Доказателствата сочат значението както растежа и развитието по време но концепцията за „1000 дни“ - период между зачеването до две години – когато правилното хранене влияе трайно върху метаболитното програмиране заболеваемостта през целия живот.

Недохранването или затлъстяването при бъдеща майка могат сериозно да усложнят протеклата бременност като оказват отрицателно влияние върху растежа и общото състояние наследниците й.

При условията недостиг плодове предават неблагоприятните ефекти между поколенията като натрупват кумулативни последствия. Лошият режим освободително дефицит макро- или микроелементи може много негативно влиянувти над мозъчното развитие което поставя потомството под риск развиващи метаболитнu неврологически разстройства.. Тканките при плода леско адаптират към променящaтa се околна среда; краткосрочните компенсаторини механизми осигуряващи оцеляване често давали нежелан резултат в зрелoст (Найденова 2020). Настоящото проучване цели акцентиране вниманието наширокоприменима значение безопасността хранене планировка временно особено анализира връзката между детайл потребление матица относително отношение болест простуда обобщения понятию следствия потентности поколение