Момичето, което усещаше книгите

Каква ли би била миризмата на книгите, ако човек можеше да ги чете с обонянието си? Италианската авторка Дези Икарди предлага отговор на този въпрос чрез завладяваща история, изпълнена с емоции, загадки и тайни, в която се разказва за любовта към литературата и един уникален читател.

Сюжетът ни пренася в Торино през 1957 година. Главната героиня Аделина пристига в града да учи и живее при своята леля Амалия – студена и пестелива жена с тайнствени аспекти от миналото си. В училище Аделина среща трудности със четенето и паметта си, докато не открива необикновената способност да „чете“ книги чрез обонянието си на различни езици, като преживява чувствата и впечатленията на предишните читатели. Но тази дарба скоро започва да представлява заплаха за нея.

Нотариусът Верняно, който е хитър и алчен баща на най-добрата приятелка на Аделина - Луизела, планира да използва момичето за разчитането на мистериозен древен ръкопис написан на непознат език - известния "Ръкопис Войнич". За целта той започва да ухажва леля й Амалия с подаръци в опит да я убеди да позволи на Аделина едно пътуване до Ню Йорк. Там живее собственичката на ръкописа, който е заключен в специализиран банков сейф. След провала му с фототипното издание Верняно съставя план как момичето може достъп до оригинала; но това поставя живота й под риск…

Написан по увлекателен начин с нотки на мистерия, романът представлява прекрасно литературно произведение в духа както на италианската така и европейската класика.