Капитанът

Франческо Тоти, роден в Рим през 1976 г., е капитан на „Рома“ в продължение на две десетилетия. Той е отличаван пет пъти като най-добър футболист на Италия и през 2004 г. попада сред топ 100 на ФИФА за най-великите живи играчи в историята. След приключването на футболната си кариера, той започва работа като директор в спортно-техническия щаб на клуба.

Паоло Кондо, който е роден през 1958 г. в Триест, работи дълги години като журналист за „Гадзета дело спорт“ и понастоящем е част от екипа на „Скай Спорт“.

Текстът разказва за детството му - първите му стъпки във футбола, срамежливостта и живота в един Рим, който вероятно вече не съществува; дебютът му в Серия А едва на 16 години и първият реализиран гол. Следват славните моменти: двайсет и пет години с една фланелка и статутът му като вечен капитан. Също така се споменава бракът му с Илари и жизненият им път заедно – всичко това подчертано от неговия изключителен талант. Накрая идва моментът на оттеглянето, което предизвиква огромни емоции у всички фенове.

Защото Франческо Тоти представлява не само „Рома“, но също така остава част от всеки един привърженик.

„Когато тръгнах към светлината, където ме очакваше ревът от стадион „Олимпико“, усещах сякаш празнуваме скудето. Хората станаха прави аплодирайки под звуците на музиката от филма „Гладиатор“. Това, което се случи онзи следобед беше уникално; хиляди хора плачеха безутешно както при загуба близък човек. За тях моят отказ да играя футбол бе равносилно със сбогуване с важна част от техния живот.
„Направих ли достатъчно за да заслужа тази обич?“. Единственият ми ответ беше: „Аз също обичам тези хора искрено! Винаги съм действал така че те да могат да изпитат гордост и радост всякога когато ‘Рома’ отбелязала гол.“