За нервния характер

В своя основен труд "За нервния характер" Адлер оспорва Фройдистката концепция, която поставя сексуалния нагон в центъра на човешката психология. Вместо това той предлага иновативна теория, според която човекът е социално същество и неговите отношения с другите играят ключова роля.

Чрез дълбочинно изследване на психиката, Адлер идентифицира основната причина за неврозите – липсата на чувство за принадлежност към общността и увеличаването на човешките уязвимости в техните взаимозависимости. Сред тези слабости се открояват:
- комплекс за малоценност и несигурност
- тревожност, страхове и безсъние
- засилена защита и недоверие, както и чувство за вина
- избягване на реалността
- фиксирани идеи
- стремеж към доминиране или власт
- повишено самолюбие и унижение на околните
- егоизъм, алчност и завист
- агресивни наклонности като жестокост или деспотизъм.

“За нервния характер” представлява уникално произведение по своето проникновение и реализъм, което самият Адлер цени високо: “Много малко теории биха могли да окажат такова положително влияние върху обществото в борбата срещу стремежа към власт и насърчаване на чувството за общност.”