Пънк 57

**Миша**

Когато бяхме деца, нашият учител ни накара да напишем писмо до ученик от друго училище. Те решиха, че съм момиче с името Миша и ме свързаха с една ученичка на име Райън. Бързо установихме недоразумението, но продължихме да си пишем. Спорехме по всевъзможни теми – коя е най-вкусната пица, кой телефон е най-як, дали Еминем е най-великият рапър… И така започна всичко.

В продължение на седем години бяхме "ние", без дори веднъж да сме се срещали лично.

Писмата й пристигаха редовно – понякога по едно на седмица, а друг път три в един ден. Тя беше единствената, която истински ме разбираше и приемаше такъв какъвто съм.

Имахме само три правила: никакво шпиониране в социалните мрежи; без обмен на телефонни номера; без снимки.

Тази връзка между нас беше перфектна – защо да я разваляме?

Но после видях онлайн снимка на момиче с името Райън. Моята Райън. Осъзнах, че трябва задължително да се запозная с нея. Не очаквах обаче да я намразя.

**Райън**

Не ми е писал вече три месеца. Нещо определено не е наред. Дали не е умрял? Или го арестуваха? Познавам добре Миша и тези възможности са напълно реалистични.

Без него полудявам. Само той знаеше истинската мен - само той ме разбираше.

Вината за ситуацията лежи върху мен; трябваше или да взема неговия номер или поне да намеря профил във Facebook.

Той може би никога няма да се появи отново…

А може би стои точно пред мен... и аз просто не зная.