Изгревът на залязващото слънце Ч.1

Светът през 2034 година е изпълнен с хаос, опустошение и разрушения. Пожари, кражби, насилия и вопли се чуват по улиците. Човечеството води битка срещу малобройна група психопати, които не се спират пред нищо за реализиране на своя зловещ план – установяването на нов световен ред. Още по-тревожно е фактът, че хората дори не осъзнават, че сами си причиняват вреда! Те са потънали в дълбок сън и мечтаят колективно за страданието от собственото си падение. Причината за това е промиването на умовете им, егоизмът, разточителността и материализмът им; те са далеч от божествената си същност, светлината и любовта. Ударите върху Майката Земя продължават да нанасят щети; живеят в мизерно изкуствено съществуване под натиска на системата и зависят напълно от технологичната среда, която започва да рухва и ги повлича със себе си.

Въпросът остава: дали човечеството ще прозре възможността да бъде всемогъщи творци на собствената реалност в синхрон с Вселената? Ще разберат ли те какво значи истинската любов като безценен ресурс? Този ресурс няма цена и може да бъде намерен навсякъде около тях. Дали ще схванат идеята за единството във всичко чрез езика на любовта? Спасението лежи в древното знание за живот в хармония с природните закони или ще останат затворени в цикли от прераждания без научаване на уроците?

Дали Ангел и Теса ще успеят да възродят своята уникална любов - тази извънредна сила - или ще я погребат под тежестта на страховете си? Ще използват ли вътрешната сила?, за изграждането на ново начало след преминаването през портала към духовния растеж? Ще се развият ли благодарение на болките или напротив – ще бъдат сломени от тях?? Дали Силата може да предостави необходимите отговори и смисъла зад случващото се? Дали "светът при залязващото слънце" ще загине под собствените си грехове или малцината пробудени души ще могат да "изгрее" над руините чрез силата на любовта и светлината?