Ти ще тръгнеш. Стихотворения

Яна Вълчева, известна като морското момиче, дълго време се движи по пътя на поезията. Предишните ѝ три книги са оставили незаличими следи в света на думите, които даже и бурното море не може да изтрие. Но защо именно сега тя произнася "Ти ще тръгнеш" и към кого е отправена тази фраза?

Четвъртата книга на Яна представлява съвкупност от зрели думи и разнообразен диалог. Тя разговаря с едно момиче в морскосиня рокля, което вече е възрастно, но все пак остава частично невзрачно; с нашите деца – неизменни свидетелства за нас самите; с любимия мъж – най-сигурната опора; със самите себе си, докато извървяваме собствените си многопластови пътища. И разбира се, присъства и морето – символ на начало и край, тих слушател на всичко това. Изглежда сякаш нейният призив "Ти ще тръгнеш" не е просто сбогуване с безметежността на морето, а също така и с онази част от нас самите, която винаги остава там и очаква завръщането ни след плаването.

Животът наподобява писмо в бутилка - смисъл изпратен от двама души до бреговете им , надяващи се то да достигне до адресата си през времевите вълни. Може би някой ден то ще бъде намерено и прочетено.

Тематика около любовта, житейските пътища, растежа и поколенията обхваща тази красива книга — теми важни за зрелостта на жената зад тях. Въпреки това тя успява да запази детската искреност у онова момиче в синята рокля със знанието как да стигне до брега; достатъчно смела е да сподели тези чувства чрез стиховете си.

---

„Ти ще тръгнеш. Морето нежно ще шепти след теб,
ще те търси отново – за пристан.
Ще заличава солени следи по бреговете
и тайно ще крие пенливите свои мисли.

Морето няма да ти липсваш - обича така,
както вече не смеят ветровете.
Вълните му бият бяла тъга,
но дълбочината му пак блести синьо.

Понякога можеш да се върнеш - есента носи смях,
пестеливо превръщаш забравеното слово.
Само кратка тишина останала след тях
ще твори чудеса между вас.

Няма ли да заминеш? Ще потеглиш натам.
Но морета винаги чакат твоето завръщане.
И далеч някъдe един шептен звук
ще напомня за най-синьото лято."
Яна Вълчева