Рожденичката

Джордан

Той ме прие, когато бях в нужда. Не се възползва от мен и не ми причини болка; дори внимателно стъпва около мен. Изслушва ме, защитава интересите ми и вижда истинската същност на личността ми. Но…

Когато се прибира след работа, сърцето ми започва да бие учестено, а погледът му, изпълнен с желание, сякаш ме изгаря.

Трябва да спра всичко това. Просто е невъзможно да продължава така.

Сестра ми винаги е казвала, че няма добри мъже – дори ако случайно срещнеш такъв, той ще бъде обвързан. Но не Пайк Лоусън е този с връзка.

Аз съм обвързана.

Пайк

Приютих я с мисълта, че просто помагам. Времето минава и ситуацията става все по-сложна. Трябва да спра да я мисля и да престана да затаивам дъх всеки път щом я видя у дома си. Не мога нито да я докосвам, нито трябва да имам чувства към нея.

Тя е едва деветнайсетгодишна. Аз съм на трийсет и осем години и освен това съм баща на нейния приятел.

И двамата живеят при мен сега. Какво лошо може da се случи?