Живот по неизбежност. Мемоарен роман

В новата си творба „Живот по неизбежност“ авторът избира да организира текста в не съвсем традиционния жанр на мемоарния роман. В него той ще бъде разказвач, главен герой и жертва едновременно, като във всичките си роли ще се представя в трето лице. Защо самоиронично? Защото той следва просветителската максима на един известен европеец, която гласи, че постоянната сериозност е най-сигурният признак за посредственост. Някои от вас могат да го жалят, а други – да го проклинат; все пак преди два века нашият прародител Софроний споделя в тъжно-веселото си произведение „Житие и страдание“, че природата е такава – учените обичат учените, простосмъртните - простосмъртните, а пияниците - другите пияници. Запомнете това и ако случайно направите или кажете нещо подобно на автора, утешавайте се с мъдростта на Оскар Уайлд: умни хора говорят глупости понякога; при останалите това е ежедневие. И защо заглавието "жизнь по неизбежност"? Защото ако животът можеше да бъде избегнат, щяхме да изберем нещо по-добро за себе си. А защо обсъждаме този живот? Тъй като много родители казват на младите поколения, че техният живот не е бил неизбежен просто за да ги предпазят от тежестта му. По този начин те им обещават възможността отново лично и трагично да преживеят описания житейски опит – в близкото или далечно бъдеще.

Кирил Топалов е роден през 1943 година в София. Той преподава литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и във френски и гръцки учебни заведения. Бил е директор на Националната библиотека „Св. Св.Св Кирил и Методий“, посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Присвоени са му титлите почетен гражданин на Атина и София. Автор e на множество научни трудове, четири книги с разкази и единадесет романа — повечето от които многократно преиздавани; някои дори са адаптирани за киното — например „Бъди благословена“, „Не се сърди, Човече“ и „Бягай... Обичам те“. Освен това има написани деветнайсет пиеси с успешна реализация както у нас , така и зад граница.