Бараж срещу Атлантика

Френският автор Фредерик Бегбеде (роден през 1965 г.) случайно забелязва в галерията картина, която му прави впечатление: фотьойл с райета в зелено и бяло на верандата на хижа, пред работна маса с мастилница и перо, а зад него се разкрива екзотичен плаж. Той решава да я купи и изведнъж си спомня за Аркашонския басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го отвежда назад във времето и той започва да пише. Както вълните нахлуват една след друга, така фразите изпълват съзнанието му и се пренасят върху страниците със размисли относно писателската работа и неуморното търсене на творчески импулс – мимолетен като желанието. По този начин миналото се връща, служейки като защитна стена срещу настоящето.

След „Един френски роман“ Бегбеде отново насочва вниманието си към осмислянето на живота си, пропит от носталгия. В произведението „Бараж срещу Атлантика“, което е препратка към „Бараж срещу Пасифика“ на Маргьорит Дюрас, писателят разглежда едно вече окончателно завършило време. Празникът е приключил. Единственият лек против самотата остава любовта – дори когато остаряла или уморена, тя все пак остава любов.