Отзвуци. Христо Берберов (1875-1948) и неговото наследство

Монографията „Отзвуци. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ разкрива биографичния и творческия път на художника Христо Берберов. Първите известия за него датират от 1894 година, когато като студент в Кралската академия „Албертина“ в Торино участва в първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България с произведения като „Мечкари“, „Шопкиня“ и „Голо тяло“. През годините публикациите относно него са малко; можем да намерим отзиви за участията му в общи художествени изложби, публикувани във списания като „Искусство“, „Художествена култура“ и „Художник“. Творбите на Христо Берберов също така получават коментари през второто полувреме на ХХ век, свързани с по-обширни научни проучвания за българското изкуство.

Днес, след повече от сто години, ние – наследниците – имаме възможността обективно да представим цялата история около Христо Берберов, откривайки нови аспекти и записвайки спомени от нея. Разглеждайки творбите му, усещам уникалната комбинация между романтичен реализъм и символистична алюзия. Връзката със символизма е причината съвременниците му да забележат работата му в живописта и лаконично да обсъждат стила му. Неговият стил е трансцендентален – търси истини отвъд видимостта. На границата между два века неговите величествени планински пейзажи се отличават с тихота и студен натюрел, сякаш рисувани за вечността. Художникът предава дълбоки емоции чрез възхищение към природата; а дамските портрети показват как той преминава през външния вид до достигане на висши духовни стойности с любовна мечтателност. В по-късните архитектурни композиции той избягва човешкия живот от картината си: акцентът пада върху безлюдната среда и замръзналият образ на дома - носител на забравена ценностна система според вижданията му. Символиката присъства дискретно в картините му, насочвайки вниманието към универсалното значение, красотата отвътре и важността на човешките ценности; затова произведенията от първата половина на ХХ век поставят Христо Берберов сред художници със симболистичен подход.

Монографията “ОТЗВУЦИ. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство” представлява колективен труд написан от трима завършили Нов български университет – д-р Анжела Данева, гл. ас.д-р Владимир Димитров and Елисавета Станчева.
Книгата е резултат от сътрудничество между Нов български университет и Фондация "Цанко Лавренов".