Ерик Кн.1 от Ерик. Сказание за силата

Над планинското езеро се стелят мрачни облаци, а зимата бавно отстъпва и замразява тишината на северната земя. Малко момче, облечено в животински кожи и с меч, украсен с гарванова глава, преодолява трудностите на неравния терен, калта и тежестта на своя товар - останките на баща си Едсгар, могъщия войн от великите Северни племена.

От небесата струи поток светлина към погребалния огън. Звукът напомня за хиляди метални частици, които падат върху стоманен щит. Едсгар отправя последно сбогом към Ерик; красивите валкирии приемат неговия дух и той полита с тях през портите на Валхала, където ще заеме своето достойно място до Один.

Изтощен и ранен, Ерик тръгва обратно към дома си с намерението да изпълни последното желание на баща си. Той е самотен по пътя си, но не съвсем.

„- Коя си ти… – прошепна момчето.
- Аз съм дъщерята на Один и Зората на времето – отвърна глас като пролет. – Аз съм Принцесата на зората.“ Хиляди арфи започват да звучат нежно.
Ерик усеща как потъва в магията й докато тя изчезва от погледа му.
- Ще те видя ли някога? – промълви той със смело сърце.

Малкото момче попада в буря от двуличие, предателства и заплахи. Норните определят битките като негова съдба - както реални така и невидими. Дали малкият воин ще успее да оцелее? Ще следва ли завещанието на своя баща?

Приключенията на Ерик продължават в страниците на Първата книга.