Умрелите са живи

Книгата "Умрелите са живи" е кратка, но значима творба, която разглежда темата за смъртта и нашите починали близки. Текстът в нея следва един вътрешен подход, който помага на читателя да намери собствени отговори.

В предговора си Елеазар Хараш споделя:
Смъртта не означава край на връзката с любимите ни.
Къде беше човек преди раждането си?
Завръщат ли се мъртвите тук сред нас? Всички те всъщност вече са се върнали - откъде иначе биха дошли, ако не от отвъдния свят?
Смъртта представлява напускане на тялото и навлизане в съзнанието.

Тези, които живеят в злото, всъщност пребивават в смъртта – те я носят със себе си. Онзи, който носи зло, става кандидат за другия свят; понякога може да чуеш как някой изведнъж казва, че е станал невидим – скрил се е. Аз казвам: независимо дали видим или невидим – невежеството остава с него като постоянен спътник. Такъв човек представлява движеща се гробница и преминава от един низък свят към друг. Това е пътят на злото.

За чистия дух няма смърт или умиране – само заминаване. Всеки желаещ да избегне преждевременното заминаване трябва да очисти себе си от всякакво зло; защото смъртта и злото винаги вървят ръка за ръка. Смъртта служи като ограничение срещу развитието на злото и предотвратява разширяването на невежеството.
Елеазар Хараш