Танцувай с мен, Самота!

От древни времена до наши дни хиляди поети са описвали Самотата – в различни проявления като гола, млада, болна, пияна и страстна. Но само Ивайло Диманов успя да я привлече в своя бар, да потуши светлините и да я покани на един безкраен танц, където всичко е възможно. Той е изцяло посветен на танца чрез поезията; всяка нова любов за него представлява ненаписано стихотворение, което душата му произнася с детска невинност. А всяка раздяла се превръща в цял набор от поетични творби, които вероятно никой няма да прочете.