Нас, които ни няма

„Нас, които ни няма“ представлява израз на обич към цялото едно поколение. Той е посветен на един скъп град, на писателството и книгите, както и на културните символи и музиката от 90-те години. Романът включва теми като астрономията и фантастиката, представяйки болезнено лична автофикция през очите на момчето и момичето, с които всеки може да се идентифицира. Това е история за самотността и начините за спасение, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, както и за родителските отсъствия и наследствеността. Всичко това се вписва в крехкия идеал на любовта.

„Стилът е много добър. Изреченията са прекрасно структурирани с отличен ритъм и образност; сцените са описани майсторски. Конструкцията с двете огледални части плюс финалът представляват великолепни писателски решения.“ (Яна Букова)

„Това перо е рядко срещано по интелигентност и оригиналност. Романът не притежава аналог в българската литература и запълва важна ниша с огромен потенциал. В него се усеща комбинация от ерудиция, интуитивно разбиране και способността на Антония Апостолова да създаде света като ярък эстетически опит.“ (Ваня Майсторска)