Ябълковият човек

... Мълниите приличаха на огнени искри, които излизаха от облаците, спускащи се от манастира. Те куцаха и се навеждаха, докато най-накрая не паднаха по корем в селото. Дъждът валеше силно и безмилостно. Водните струи първо падаха надолу, след това се разполагаха странично и накрая започваха да преплитат пръсти, създавайки дъждовната си мрежа. Този дъжд носеше със себе си тежестта на тъгата. Когато идва от манастира, той е изпълнен с голяма мъка – тя е за небесните явления, за звездите и всичко зад тях; за кръглите залези и тайните след тях, както и за много други неща. А когато тъгата в един дъжд е значителна, то самият дъжд става обилен.