Поезия

Поезията на Франце Прешерн за пръв път е преведена на български език.

Неговата единствена стихосбирка, публикувана приживе - „Поезия“ (1847), представлява най-истинския (авто)портрет на автора. В нея ясно се проявяват неговата образованост, мироглед, сложен характер и цялостният му психопрофил. Прешерн притежава искрена способност да обича не само жените си музеи, но и малкото приятели в живота си; той открито се противопоставя на претенциозността и ограничеността както на учените, така и на властимащите личности. Освен това впечатлява със своята завидна самоироничност.