Луфтвафе /1935-1945/ Кн.10

През втората половина на 1944 година ситуацията за Luftwaffe продължава да се влошава с всеки изминал ден. Фронтовете от изток и запад са притиснали Райха, сякаш в капан. Въпреки смелостта на пилотите-изтребители, които защитават немските градове от непрекъснатите атаки на Съюзниците, и забележителните постижения на германските производители на самолети, които под натиск произвеждат рекорден брой летателни апарати от началото на войната, разликата във силите е значителна. Загубата на самолети не е толкова фатална, колкото загубата на пилоти; те са незаменими! Освен това ресурсите за гориво започват да намаляват и хиляди самолети, включително нови модели, остават бездействени по летищата - без пилоти и гориво - ставайки лесна мишена за съюзническите атакуващи сили.

В такава критична ситуация командването на Luftwaffe обмисля отчаян ход: планът е да се мобилизират максимален брой самолети – основно изтребители – за внезапен удар срещу авиобазите на Съюзниците в Белгия, Холандия и Северна Франция. Преди този маневър обаче Вермахтът провежда последното си настъпление по суша – офанзивата в Ардените.