Блед пейзаж с хълмове

Първата книга на Ишигуро наподобява дзен-будистка градина, в която липсват ярки метафори и сюжетът не е динамичен, без внезапни обрати.

Главната героиня Ецуко, японка на средна възраст, се е преместила във Великобритания със своя втори съпруг. Тя търси отговори за самоубийството на по-голямата си дъщеря и разгръща спомените си от младостта – едно горещо лято в Нагасаки след Втората световна война и атомните бомбардировки. Спомня си за приятелството с бедната аристократка Сатико, което е белязано от странни и дори зловещи случки.

Този роман представлява най-чистата форма на японската литература у този велик автор. Вместо контрасти тук откриваме полутонове и завладяваща недоизказаност; атмосферата напомня акварел с размити линии, изпълнена с повече въпроси, отколкото решения. Чувстваме напрежението от предстоящ взрив, който така и не настъпва. Всичко минава през ненадеждния филтър на паметта ни, където трябва сами да различим истината от измислицата.

В тази своя първа творба гениалният автор на „Никога не ме оставяй“ всъщност представя криво огледало – счупено под натиска на болката и самотата между две реалности. Ишигуро ни указва посока към хълмовете: „Изкачвай ги сам нататък. И сам намери верния път.“