Богът на динамото. Избрани разкази

Събрани разкази, от които някои се публикуват за първи път, а в други дори се споменава България...

В младите си години Хърбърт Уелс изразява мисълта: „Човекът е ненормално същество, бунтовното дете на Природата, и все повече започва да се противи на капризната и сурова ръка, която го е възпитала" („Модерна утопия", 1905). В края на живота си, след като преминава през много изпитания, той става значително по-песимистичен: „Досега цикличността изглеждаше като основно правило на живота. Нощта следваше деня и денят - нощта. Но сега, когато нашата вселена навлиза в нова необичайна фаза, става ясно, че събитията вече не се повтарят. Те продължават безкрайно до момента, в който станат непроницаема мистерия – безмълвна и огромна тъмнина. С упорството на незадоволените ни умове можем да водим борба срещу това само докато веднъж завинаги бъде преодолявано. И нашият свят на самообман няма да позволи такова нещо. Той ще загине сред своите бягства и абсурдности. Напомня ми за конвой, изгубен в мрака край неизвестен скалист бряг; пиратски кораби спорят над картата в каютата си , а диви хора катерят корабите с намерение да крадат и вършат престъпления както им падне." („Съзнание на своя предел", 1945).