Съвременно българско изкуство. Имена: Христо Нейков

В серията „Езически празници“ графичните произведения предават атмосфера на древни теми и ни насочват към усещането за съдбата на един народ, подобно на това при Гоя. Вместо да яздят коне, жените са се качили на биволи, в унисон с любимите сцени от романтизма и сантиментализма. Те са изобразени в плевнята – къпещи се, мечтаещи и любящи. Мъжете пък са разпънати, а кръстът и колелото играят важна роля.

Христо Нейков (1929 – 1999) притежаваше естествен артистизъм и чувство за хумор, което понякога надвишаваше дори това на неговия вуйчо Дечко Узунов. Той умело съчетаваше аристократизма с инстинктивната чувствителност към автентичността на българския народ. Ценеше живостта в селските тържества и ритуали сред шопкините, откривайки красота равна на тази у античните вакханки. Създаде творбата „Отвличането на вакарелките“, представяйки ги яздещи биволи – не по-малко привлекателни в своята опияняваща езда от сабинянките. Умеше да проникне в най-интимните аспекти от живота без вулгарност и превръщаше плевнята в свято място; както яремът на каруцата достигаше до Разпятието.

Литографиите му към „Конармия“ от Исак Бабел не представляват просто опит за нейното визуализиране; те са личната интерпретация на Христо Нейков относно времето изпълнено с надежди. Това е стремеж да улови епохата преди трансформацията у хората – години, когато те не търсеха стихове за себе си и не мислеха за героизъм. Начинът, по който той реагирал спрямо близкото минало и актуалните проблеми насочва вниманието ни към Борис Ангелушев и Илия Бешков, както и Ренато Гутузо. В тематиката около саможертвата, пътищата напред във човешкия живот – познат мотив още отдавна - Христо Нейков добавя своят уникален принос.